Един от най-често задаваните въпроси от пациентите, които обмислят имплантно лечение, е дали тези изкуствени корени на зъбите могат да окажат негативно влияние върху челюстната кост. Въпросите „Причиняват ли имплантите загуба на кост?“ или „Вредят ли на челюстната ми кост?“ са много чести. В тази статия обясняваме тази тема на достъпен и разбираем език, подкрепена с научни данни, и разглеждаме на какво трябва да се обърне внимание, за да се запази здравето на костта.
Причиняват ли зъбните импланти загуба на кост?
Не, при правилно извършено лечение имплантът не уврежда челюстната кост, а напротив – поддържа я.
След изваждането на зъба челюстната кост губи механичното стимулиране, което е осигурявано от естествения корен на зъба. Това стимулиране поддържа жизнеността на костните клетки. При липса на стимулация с времето може да настъпи костна резорбция (загуба на кост). Този процес е особено изразен при лица, които остават без зъби за дълъг период.
Имплантите се интегрират с костта и възстановяват това механично натоварване. Подобно на естествения корен, те предават дъвкателните сили към костта, което стимулира и защитава костната тъкан. Въпреки това, за да се постигне този положителен ефект е необходимо:
- Правилно планиране на хирургичната интервенция,
- Избор на подходяща имплантна система,
- Пациентът да се грижи за устната хигиена.
Препоръчано съдържание: Прави ли се имплант веднага след изваждане на зъба?
В кои случаи имплантът може да предизвика загуба на кост?
При правилно извършена процедура имплантите поддържат костта, но в някои случаи може да се наблюдава резорбция на костта около импланта. Това състояние се нарича пери-имплантатна костна резорбция.
Основните причини са:
- Неправилно поставяне на импланта под лош ъгъл или на неправилно място,
- Прилагане на имплант въпреки недостатъчен обем кост,
- Недостатъчна устна хигиена,
- Развитие на пери-имплантит (обяснено по-долу),
- Пушене,
- Неконтролирани системни заболявания (напр. диабет),
- Пропускане на редовни прегледи при зъболекар.
Всички тези фактори могат да доведат до възпаление на тъканите около импланта и постепенно загуба на кост.
Какво е пери-имплантит? Защо е важен?
Пери-имплантит е възпаление на венечната и костната тъкан около импланта. Това състояние започва с възпаление само на венците около импланта, наречено пери-имплантатен мукозит. Ако не се лекува, възпалението достига до костта.
Симптоми:
- Кървене на венците,
- Зачервяване и подуване около импланта,
- Откриване на импланта (изтегляне на венечната тъкан),
- Чувство за движение на импланта (в по-напреднал стадий).
Нелекуван пери-имплантит може да доведе до загуба на импланта. Поради това:
- Редовните прегледи при стоматолог,
- Професионалното почистване,
- Правилната домашна устна хигиена са от съществено значение.
Как грешките при имплантирането увреждат челюстната кост?
Имплантната терапия е сериозна хирургична процедура и ако не се извършва от опитен специалист, съществува риск от увреждане както на импланта, така и на околната кост.
Възможни усложнения:
- Увреждане на анатомични структури: Например нерв в долната челюст или синусната мембрана в горната челюст може да пострадат.
- Имплант с лоша стабилност: Имплантът, който не се захваща добре за костта, може да се движи и това да доведе до загуба на кост.
- Постоянен костен дефект: При неуспешен имплант при изваждането му може да остане голяма костна загуба.
- Необходимост от по-големи присадки: За следващи имплантации може да се наложи костна аугментация.
Затова имплантната хирургия трябва да бъде извършвана от зъболекар с опит в оралната хирургия или имплантология.
При кого рискът от загуба на кост е по-висок?
При някои пациенти рискът от костна загуба е по-голям и преди имплантирането им се налагат специални мерки.
Рискови групи:
- Пациенти, които са без зъби за дълъг период,
- Възрастни пациенти (особено с риск от остеопороза – намалена костна плътност),
- Пациенти с бруксизъм (скърцане и стискане на зъби),
- Лица с дефицит на витамин D и калций,
- Пушачи,
- Пациенти с история на гингивит или пародонтит,
- Хора с хормонални нарушения (напр. менопауза, заболявания на щитовидната жлеза),
- Пациенти с история на лъчетерапия.
При тези пациенти имплантите не трябва да се поставят директно без предшестващи процедури като костна аугментация.
Какво е костна аугментация? Кога е необходима?
Костната аугментация представлява биологично или синтетично попълване на дефицитната кост в челюстта с цел възстановяване на обема. Тази процедура осигурява стабилна основа за поставяне на импланти.
Кога се прави костна аугментация?
- При недостатъчна височина или дебелина на костта,
- При голямо разширение на синусовата кухина (особено в горната челюст),
- При нужда от обем в естетичната зона,
- При предишна тежка загуба на кост.
Видове костни аугменти
Костните аугменти се използват за поддържане на загубена костна тъкан. Те се различават по биологичните си характеристики според произхода:
| Вид аугмент | Описание |
|---|---|
| Автогрефт | Кост, взета от самия пациент (например от брадичката или таза). Съдържа живи клетки и е най-биологичният и с най-висок потенциал за костно образуване. |
| Аллогрефт | Костен материал, получен от донори човешки трупове. Обработва се и стерилизира преди употреба. |
| Ксеногрефт | Материал с животински произход (обикновено говежди). Добавя обем, но не съдържа живи клетки. |
| Аллопластичен аугмент | Напълно синтетични материали, произведени в лаборатория. Имаме нисък риск от инфекция и лесна обработка. |
Изборът на аугмент зависи от нуждите на пациента и предпочитанията на лекаря.
На какво трябва да се обърне внимание за успешна имплантация?
Успехът на импланта не зависи само от поставянето му, а от цялостния процес на планиране, приложение и поддръжка.
Важни фактори:
- Подробна 3D диагностика с Конусно-лъчев компютърен томограф (CBCT). Този апарат позволява точен анализ на костната структура и мястото за имплантиране.
- Оценка на качеството на костта по класификация D1–D4:
- D1: Плътна и здрава кост (осигурява отлична стабилност),
- D4: Пореста и мека кост (слаба опора),
- Общото здравословно състояние на пациента трябва да се има предвид,
- Спазване на стерилитет по време на операцията,
- Избягване на прекомерна топлина, натиск или травма на костта,
- Ограничаване на пушенето и алкохола,
- Персонализирано планиране на импланта,
- Дългосрочно проследяване и поддръжка.
Причинява ли имплантната терапия загуба на кост?
Не, при правилно планиране и изпълнение имплантната терапия не води до загуба на кост. Напротив, имплантът действа като зъбен корен, стимулирайки костта и забавяйки загубата ѝ. Въпреки това, липсата на хигиена, развитие на пери-имплантит или грешки при операцията могат да доведат до костна резорбция около импланта.
За здрав и дълготраен имплант:
- Процедурата трябва да бъде планирана от опитен хирург,
- При необходимост да се извършат подготовителни интервенции като костна аугментация,
- Пациентът да поддържа добра устна хигиена,
- Редовни контролни прегледи при зъболекаря да не се пропускат.
Източници
- Какво е пери-имплантит? Lindhe J, Meyle J. (2008). Peri-implant diseases: Consensus Report of the Sixth European Workshop on Periodontology. Journal of Clinical Periodontology, 35(s8), 282–285.
- Как имплантите стимулират костта? Albrektsson T, Brånemark PI, Hansson HA, Lindström J. (1981). Osseointegrated titanium implants: Requirements for ensuring a long-lasting, direct bone-to-implant anchorage in man. Acta Orthopaedica Scandinavica, 52(2), 155–170.
- Костни аугментации и успеваемост Jensen SS, Terheyden H. (2009). Bone augmentation procedures in localized defects in the alveolar ridge: clinical results with different bone grafts and bone-substitute materials. International Journal of Oral and Maxillofacial Implants, 24 Suppl, 218–236.
